4 сент. 2009 г., 12:41

Морска самодива

710 0 0

От морето, като омайна самодива,
тичам върху мокър пясък и вълни пенливи,
на морето намерих тебе,
но ти беше с други самодиви.
Сърцето ми напълно се разби,
както в скалите се разбиват вълни.
Тичах мокра по морския пясък,
а в очите ми вече го нямаше онзи влюбен блясък.
Погледнах те в очите и останах без дъх,
сякаш се омаях от морския дъх.
Но ти галеше на други косите,
а аз мечтаех да се слея с вълните.
Желаех да потъна в техните дълбини
и да ти прошепна - остани?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...