Градът навява мрачни спомени,
морето уморено ми шепти:
изгубиха и пяната вълните ми,
успокоени, стигнаха брега
с надеждата да бъдат разпенени..

Не кацат даже чайките с пречупени крила
от тежестта на слънцето, погледнато
през призмата на изкривени цветни очила.

Прохладни вечери закриват залеза,
показвайки фалшива нощна красота,
изпълнена с опасно морско двуличие..

Горещи нощи на безпаметно проникване
в единствената чистичка сълза,
потънала в пиянско безразличие. ..

Но все пак има малко красота в очите, в ума,
възпроизвеждайки от спомена усмивката, смеха..
Запазен е отчасти пламъка, обгърнат в леда...