Градът навява мрачни спомени,
морето уморено ми шепти:
изгубиха и пяната вълните ми,
успокоени, стигнаха брега
с надеждата да бъдат разпенени..
Не кацат даже чайките с пречупени крила
от тежестта на слънцето, погледнато
през призмата на изкривени цветни очила.
Прохладни вечери закриват залеза,
показвайки фалшива нощна красота,
изпълнена с опасно морско двуличие..
Горещи нощи на безпаметно проникване ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up