МОРСКИ ПРИКАЗКИ
Ти прости ми, мой бедни рибарю,
че надникнах във морската приказка.
Мен ми стига коритото старо,
не мечтая палатите приказни.
И, повярвай ми, никак не искам
в други приказки да се забърквам.
Вече питомен в нашата рискът е...
И си имаме старата църква...
Проумявам, признавам си грешката -
мисълта ми залитна в прибоите...
Чуй, обичам дланта ти, човешката,
дето Бог я постави във моята.
Ти си всичко, което би искала
всяка фея с очи на кошута.
... Аз сърцето си здраво притискам,
тази песен да бъде нечута.
Ала мръкне ли, тихо ще ида
на брега, при добрата русалка.
Само миг. Ей така, да я видя...
и потъна в сълзата ú малка.
© Алина Стоянова Все права защищены