Морски сълзи
Сълзите солени сякаш извират от морето,
те спускат се бавно и изгарят ти лицето.
Ти плачеш с вълните, чисти като на детето,
а то попива сълзите и се слива с небето!
С любов обгръщат те вълните морски сега,
прегръщат те сестрински с малко тъга.
Успокоява те морския бриз със своята лекота,
а слънцето от горе гали твоята нежна коса.
Красиво морско момиче с вяра една,
че съществува тя, истинската ,любовта!
Загуби любимия, потъна в неговата бездна,
морето му любимото при себе си го прибра!
Хвърли се любимата му при него е сега,
морето я обгърна със своята прегръдка!
Двамата влюбени отново то пак събра,
Нептун бе за тях кум в морска им сватба,
в дълбочината на морето им е любовта!
© Валентин Миленов Все права защищены