Морските копнежи на една болна от любов :)
* * * * *
Какво като съм болна от любов!
Лековито ми е - да те гледам...
Убиваш - като налче от сабò,
но усмихваш бузите ми бледи.
Без тебе съм залутана вълнà
между бряг и необятност...
И кътам в себе си мечта една -
да те имам безвъзвратно...
С русалкова прецизност и по здрач
налагам свойте рани с водорасли.
Не ми минава... и ми е до плач,
а мама се чуди... Кога ще пораснеш...!:)
* * * * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Все права защищены
