Моряк на кораб пуст, студен
Моряк на кораб пуст, студен.
Човек усамотен насред вълните.
История на магьосник отчужден,
който пази клечка кибрит във свойта пазва,
а душата - самотна, неразбрана,
чака да изтрие жестоката омраза.
Да замени студеното парче,
което спряло е да бие във гърдите.
Да подбуди пламъка в очите,
на един човек самотен и унил,
който нивга не е така тъжил,
за любовта искрена и съкровена,
която в клетка е пленена.
Погубена от инатата отрова.
Любов омагьосана от подлата прокоба.
Да бъде невъзможна, недостижима,
в дълбините океански, тъмни,
където крие се съкровищница неоценима,
затворена завинаги самотна,
в дебрите на една съдба необяснима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Николов Все права защищены
