17 jul 2016, 21:45

Моряк на кораб пуст, студен

857 0 1

Моряк на кораб пуст, студен.

Човек усамотен насред вълните.

История на магьосник отчужден,

който пази клечка кибрит във свойта пазва,

а душата - самотна, неразбрана,

чака да изтрие жестоката омраза.

 

Да замени студеното парче,

което спряло е да бие във гърдите.

Да подбуди пламъка в очите,

на един човек самотен и унил,

който нивга не е така тъжил,

за любовта искрена и съкровена,

която в клетка е пленена.

Погубена от инатата отрова.

Любов омагьосана от подлата прокоба.

 

Да бъде невъзможна, недостижима,

в дълбините океански, тъмни,

където крие се съкровищница неоценима,

затворена завинаги самотна,

в дебрите на една съдба необяснима.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...