Моряк на кораб пуст, студен.

Човек усамотен насред вълните.

История на магьосник отчужден,

който пази клечка кибрит във свойта пазва,

а душата - самотна, неразбрана,

чака да изтрие жестоката омраза.

Да замени студеното парче,

което спряло е да бие във гърдите.

Да подбуди пламъка в очите,

на един човек самотен и унил,

който нивга не е така тъжил,

за любовта искрена и съкровена,

която в клетка е пленена.

Погубена от инатата отрова.

Любов омагьосана от подлата прокоба.

Да бъде невъзможна, недостижима,

в дълбините океански, тъмни,

където крие се съкровищница неоценима,

затворена завинаги самотна,

в дебрите на една съдба необяснима.