17 jul 2016, 21:45

Моряк на кораб пуст, студен

854 0 1

Моряк на кораб пуст, студен.

Човек усамотен насред вълните.

История на магьосник отчужден,

който пази клечка кибрит във свойта пазва,

а душата - самотна, неразбрана,

чака да изтрие жестоката омраза.

 

Да замени студеното парче,

което спряло е да бие във гърдите.

Да подбуди пламъка в очите,

на един човек самотен и унил,

който нивга не е така тъжил,

за любовта искрена и съкровена,

която в клетка е пленена.

Погубена от инатата отрова.

Любов омагьосана от подлата прокоба.

 

Да бъде невъзможна, недостижима,

в дълбините океански, тъмни,

където крие се съкровищница неоценима,

затворена завинаги самотна,

в дебрите на една съдба необяснима.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...