17 jul 2016, 21:45

Моряк на кораб пуст, студен

851 0 1

Моряк на кораб пуст, студен.

Човек усамотен насред вълните.

История на магьосник отчужден,

който пази клечка кибрит във свойта пазва,

а душата - самотна, неразбрана,

чака да изтрие жестоката омраза.

 

Да замени студеното парче,

което спряло е да бие във гърдите.

Да подбуди пламъка в очите,

на един човек самотен и унил,

който нивга не е така тъжил,

за любовта искрена и съкровена,

която в клетка е пленена.

Погубена от инатата отрова.

Любов омагьосана от подлата прокоба.

 

Да бъде невъзможна, недостижима,

в дълбините океански, тъмни,

където крие се съкровищница неоценима,

затворена завинаги самотна,

в дебрите на една съдба необяснима.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...