rudin (Иван Христов)
858 1444
9 июл. 2011 г., 11:46

Морякът и бурята 

  Поэзия » Другая
526 0 8

Попаднал в буря, кораб пори

с носа си пенести вълни.

Смрачени, морските простори

разтварят паст към дълбини.

 

И все по-силно вие вятър,

повдига водни планини.

С огромни зъби  хищен гатер

прорязва мрачни падини.

 

В тях кърмата се скрива цяла,

след миг е яхнала вълна.

Моряк с лице платнено-бяло

шепти молитвени слова.

 

Съзира в далнините пристан,

на кея - чакаща жена

и дяволът със клетви триста

изпраща в черната стена.

 

С една надежда, с нови сили

завърта тежкия си рул 

и плава кораб сетни мили

към бряг, сирените им чул.

 

Той пред носа им ще изплува

като икона, с флаг червен.

Надвил над мрака, ще целува

морякът идващия ден.

 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??