22 мая 2021 г., 22:49

Мостът

960 0 0

Понякога заставах на моста.

И дълго се взирах оттатък.

Реката беше мътна и дълбока.

Мостът бе въжен и се клатеше.

 

От вълните ми прилошаваше.

Краката ми се подкосяваха.

Дървеният мост ме подканяше.

Мисълта ми се вцепеняваше.

 

А отсрещният бряг ме зовеше

Като сирена – давещ се моряк.

Тая река, макар дълбока да беше.

Все някога щях да я прекося.

 

Тогава неизбежно виждах него:

Слаб, черен, с вечния фас в устата –

Все така накуцваше с левия крак.

И за поздрав повдигаше шапка.

 

Колко пъти заставах на тоя мост?

Колко пъти не посмявах да продължа?

Мостът е нестабилен и адски се клати...

Но по-страшното е на отсрещния бряг.

 

Подай ми ръка, за да продължа.

Преведи ме през моста, дядо!

Ти отдавна си на далечния бряг –

Не оставяй да ни дели реката!

 

Затварям очи и тръгвам напред.

Смело крача по гнилите дъски.

Дядо ми маха с шапката отсреща.

Още крачка-две и ще съм при него!

 

И заклащат се въжетата страшно.

И разпадат се престарелите греди.

И аз спирам... И плача... И падам...

И се събуждам в болка и сълзи.

 

Останах и тоя път на същия бряг.

Чакаш ли ме, дядо, отсреща, кажи?

Ще мина ли скоро по въжения мост?

Или животът дълго тук ще ме държи?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...