22 мая 2021 г., 22:49

Мостът

954 0 0

Понякога заставах на моста.

И дълго се взирах оттатък.

Реката беше мътна и дълбока.

Мостът бе въжен и се клатеше.

 

От вълните ми прилошаваше.

Краката ми се подкосяваха.

Дървеният мост ме подканяше.

Мисълта ми се вцепеняваше.

 

А отсрещният бряг ме зовеше

Като сирена – давещ се моряк.

Тая река, макар дълбока да беше.

Все някога щях да я прекося.

 

Тогава неизбежно виждах него:

Слаб, черен, с вечния фас в устата –

Все така накуцваше с левия крак.

И за поздрав повдигаше шапка.

 

Колко пъти заставах на тоя мост?

Колко пъти не посмявах да продължа?

Мостът е нестабилен и адски се клати...

Но по-страшното е на отсрещния бряг.

 

Подай ми ръка, за да продължа.

Преведи ме през моста, дядо!

Ти отдавна си на далечния бряг –

Не оставяй да ни дели реката!

 

Затварям очи и тръгвам напред.

Смело крача по гнилите дъски.

Дядо ми маха с шапката отсреща.

Още крачка-две и ще съм при него!

 

И заклащат се въжетата страшно.

И разпадат се престарелите греди.

И аз спирам... И плача... И падам...

И се събуждам в болка и сълзи.

 

Останах и тоя път на същия бряг.

Чакаш ли ме, дядо, отсреща, кажи?

Ще мина ли скоро по въжения мост?

Или животът дълго тук ще ме държи?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...