22 may 2021, 22:49

Мостът

  Poesía
958 0 0

Понякога заставах на моста.

И дълго се взирах оттатък.

Реката беше мътна и дълбока.

Мостът бе въжен и се клатеше.

 

От вълните ми прилошаваше.

Краката ми се подкосяваха.

Дървеният мост ме подканяше.

Мисълта ми се вцепеняваше.

 

А отсрещният бряг ме зовеше

Като сирена – давещ се моряк.

Тая река, макар дълбока да беше.

Все някога щях да я прекося.

 

Тогава неизбежно виждах него:

Слаб, черен, с вечния фас в устата –

Все така накуцваше с левия крак.

И за поздрав повдигаше шапка.

 

Колко пъти заставах на тоя мост?

Колко пъти не посмявах да продължа?

Мостът е нестабилен и адски се клати...

Но по-страшното е на отсрещния бряг.

 

Подай ми ръка, за да продължа.

Преведи ме през моста, дядо!

Ти отдавна си на далечния бряг –

Не оставяй да ни дели реката!

 

Затварям очи и тръгвам напред.

Смело крача по гнилите дъски.

Дядо ми маха с шапката отсреща.

Още крачка-две и ще съм при него!

 

И заклащат се въжетата страшно.

И разпадат се престарелите греди.

И аз спирам... И плача... И падам...

И се събуждам в болка и сълзи.

 

Останах и тоя път на същия бряг.

Чакаш ли ме, дядо, отсреща, кажи?

Ще мина ли скоро по въжения мост?

Или животът дълго тук ще ме държи?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...