Моя любов, замълчи!
Не разказвай на никого още,
как се срещнаха наште очи,
как засенчиха слънцето! Нощ е...
Не избързвай да видиш деня -
да се скрием във мрака вълшебен,
да се сгушим във тази мечта
и да бъдем един - друг потребни.
Да се имаме днес в тъмнина,
че не знаем какво ще се случи,
щом целуне ни ранна зора -
може бяла слана да ни смръзне.
Замълчи ти, любов, замълчи!
Но... към утрото пътя си спреш ли,
мойта вяра не ще ти прости!
Не, не спирай към мене вървежа!
© Анита Габровска Все права защищены