Моя любов
Моя любов, замълчи!
Не разказвай на никого още,
как се срещнаха наште очи,
как засенчиха слънцето! Нощ е...
Не избързвай да видиш деня -
да се скрием във мрака вълшебен,
да се сгушим във тази мечта
и да бъдем един - друг потребни.
Да се имаме днес в тъмнина,
че не знаем какво ще се случи,
щом целуне ни ранна зора -
може бяла слана да ни смръзне.
Замълчи ти, любов, замълчи!
Но... към утрото пътя си спреш ли,
мойта вяра не ще ти прости!
Не, не спирай към мене вървежа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Габровска Всички права запазени
