3.01.2008 г., 9:26

Моя любов

1.1K 0 5

Моя любов, замълчи!

Не разказвай на никого още,

как се срещнаха наште очи,

как засенчиха слънцето! Нощ е...

 

Не избързвай да видиш деня -

да се скрием във мрака вълшебен,

да се сгушим във тази мечта

и да бъдем един - друг потребни.

 

Да се имаме днес в тъмнина,

че не знаем какво ще се случи,

щом целуне ни ранна зора -

може бяла слана да ни смръзне.

 

Замълчи ти, любов, замълчи!

Но... към утрото пътя си спреш ли,

мойта вяра не ще ти прости!

Не, не спирай към мене вървежа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...