Моя Майко - мила, свята
Lycki & Mojsei
-Моя Майко - мила, свята,
тука коленича - смаян:
мисълта за двата свята
ме преражда - друг, разкаян...
-Чувствам сила чудотворна
пред лик на озарение
по пътека отговорна -
на святото смирение.
-С нея вплели сме ръце
в път достоен, но и строг -
разцъфна общото сърце,
любовта превърнало в Бог.
-И затуй сега се моля:
всички разнолики светове
да поемат с обща воля,
за да снемем стари грехове.
-С нашта обич, Майко мила,
сред твевожни хора спрях
и разбрали тази сила,
не един спасих от грях.
-Казахме, че се обичаме
с души добри, смирени
и в святостта се вричаме,
тръпнещи и преродени.
-Днешната съдба човешка
носи още много страх
и затуй е толкоз тежка:
туй добре го аз разбарх.
-Сетих аз дълбоката печал
на дете, което плаче –
всеки, с благодарност дал,
ще спаси едно сираче.
-В път вървим – на добрина:
злото всеки да забрави,
за да може и децата
да живеят бодри, здрави.
-Зная – хората грашат –
търсят своите пътеки,
думите ни да ги утешат
в дните им нелеки!
-Твойта, Майчице, закрила
носи на човека мир:
Ти самата си я придобила
чрез закони на Всемир.
-Никнат и сега беди,
но се ражда нов човек,
носещ бреме от преди,
за да го реши в този век.
-Бог на нас ни е закрила
и затуй сме с ясен ум,
Ти пък път си ни дарила:
с разум – без излишен шум.
-Чувствам твоята подкрепа,
че у мене блика вяра:
случка всякаква – нелепа
преценявам с точна мяра.
-С любовта добивам дух -
срещам се с човек сакат,
спираме се и пред глух,
за да кажем, че е брат.
-Словото ни, Майчице, е живо-
не един го ненавижда,
но в руслото игриво
посоление приижда.
-С любовта си сме достойни -
чувстваме и състрадание,
а чрез хората покойни
стигаме до покаяние.
-Богът в сърцата е велик -
моля, Майчице: ”Прости!”
и застанала пред твоя лик,
казвам, че това си Ти.
-Пъплят грозни гласове -
не познават благодарност
и събуждат стари бесове,
пречещи да правим солидарност.
-А светът е, Майко, нов
и издига като вот
да вървиме чрез любов
към нормалния живот.
-Днес денят е тъй тържествен -
Ти си, Майко, най-човечна
и затуй е той божествен:
носи обич вечна.
-Днеска правим с Тебе среща -
радост мила за душата,
за да стане тя гореща
в него и в мен – жената.
-Нека, Майчице, во веки
да даряваш с радост – всеки!
-И остане ли човек самин,
с радост да е до Амин!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
