Моя стара любов
Днес случайно си спомних за теб...
Моя стара любов... изминаха години,
намерих снимките наши в кутия стара,
спомних си за момчето, с което се разделих на онази гара.
Къде ли си днес, спомнял ли си през времето за мен,
как се кълнеше, че ще се върнеш за мен един ден...
Отиде да търсиш късмета в далечна страна,
намери ли го... в очите на друга жена?
Къде си, моя забравена любов,
гласа ти дали се е променил?
Все още ли си толкова мил?
Щастлива съм днес... забравих те, имам мъж и деца.
Но защо споменът за теб ме натъжава?
А ти... дали си срещнал някоя и не си сам?
Жив и здрав ли си, просто искам да знам...
Тъжно ми е, че времето така си минава
и младостта да си запазя не ми дава...
Моята стара любов от снимката не ми отговаря.
Усмихва се и мълчи, подсказва ми да го забравя.
Грешна моя, млада любов... не те дочаках,
остави ме и друг сълзите ми изтри,
щастие и спокойствие ми дари...
Дано благословен си като мен от съдбата,
стара моя любов... дано не живееш в самота,
дано си срещнал късмета в живота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диди Георгиева Все права защищены
