24 февр. 2006 г., 16:48

Моя стих

1.4K 0 8

Не пиша стих от някаква ненужна суета,
не искам другите да съдят или хвалят
плода на чувствата във моята душа,
те мои са и с мойта болка парят!

Не търся слава нито пък облаги,
не се купува и продава откровение.
Аз искам миг любов да подаря,
в сърцето бурите да бъдат потушени!

Когато някой прочете това,
може би ще бъда вече пепел!
В света оставя мъничка следа
една жена, а не велик писател!

Не искам да ги нищите на срички
да търсите скрит смисъл в тях.
Човек съм както вие всички
на листа бял душата си излях!

 ( това стихотворение го писах преди много време, 
поводът беше една подигравка отправена към стиховете ми.
Реших да го споделя с вас, защото всички вие знаете и разбирате!) 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми и на мен! Целувам те НЕЖНО – това е по ЗАПОВЕД НА ШЕРИФА!!! от мен също 6-ца!!!

    Отношение към: "писателче" (Светослав Иванов)
    Ами ти защо пишеш ??? Само ти ли да пишеш, а ние НЕ??? Ами.., тогава сайта много ще обеднее, ако са само твоите стихове тук!!!
  • Много е хубаво! 6!
  • Супер е приятелко!Видя ли че стиховете ти се харесват на много хора.А за тези които не ги харесват мога да им кажа само,че нямат сърце и душа за да ги усетят.Продължавай в същия дух!
  • Много е хубаво!Поздравления!
  • Благодаря на всички за отзивите! Писателче, пиша защото така помагам на чувствата си да излязат навън и да не задръстя с тях душата си. Всеки има право да харесва или да не харесва. Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...