24.02.2006 г., 16:48

Моя стих

1.4K 0 8

Не пиша стих от някаква ненужна суета,
не искам другите да съдят или хвалят
плода на чувствата във моята душа,
те мои са и с мойта болка парят!

Не търся слава нито пък облаги,
не се купува и продава откровение.
Аз искам миг любов да подаря,
в сърцето бурите да бъдат потушени!

Когато някой прочете това,
може би ще бъда вече пепел!
В света оставя мъничка следа
една жена, а не велик писател!

Не искам да ги нищите на срички
да търсите скрит смисъл в тях.
Човек съм както вие всички
на листа бял душата си излях!

 ( това стихотворение го писах преди много време, 
поводът беше една подигравка отправена към стиховете ми.
Реших да го споделя с вас, защото всички вие знаете и разбирате!) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми и на мен! Целувам те НЕЖНО – това е по ЗАПОВЕД НА ШЕРИФА!!! от мен също 6-ца!!!

    Отношение към: "писателче" (Светослав Иванов)
    Ами ти защо пишеш ??? Само ти ли да пишеш, а ние НЕ??? Ами.., тогава сайта много ще обеднее, ако са само твоите стихове тук!!!
  • Много е хубаво! 6!
  • Супер е приятелко!Видя ли че стиховете ти се харесват на много хора.А за тези които не ги харесват мога да им кажа само,че нямат сърце и душа за да ги усетят.Продължавай в същия дух!
  • Много е хубаво!Поздравления!
  • Благодаря на всички за отзивите! Писателче, пиша защото така помагам на чувствата си да излязат навън и да не задръстя с тях душата си. Всеки има право да харесва или да не харесва. Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...