Не ме раняват
смъртно
отровните стрели
на зли очи,
не ме събаря  
вятърът
на завистта,
не ме смразяват
ледените думи
на кръвната сестра,
не ме боли от нож,
забит в гърба ми
от приятел...
Не ме боли...
Не плача...
Изплаках
всичките сълзи
по изгубения син...
Сърцето ми е вече
пълен
с вехти чувства скрин,
а душата ми
е обедняла,
каквото имаше
го е раздала...
Но моят дух
не е подпрян
на просешка тояга!
Да моли милост,
да чака хорска обич -
не, не му приляга!
Духът ми, завещан
от горд баща,
калява се в забрава
и всеки миг
животът го кове,
превръща го
в стомана...
             
Дейзи Патън