Моят дух
Не ме раняват
смъртно
отровните стрели
на зли очи,
не ме събаря
вятърът
на завистта,
не ме смразяват
ледените думи
на кръвната сестра,
не ме боли от нож,
забит в гърба ми
от приятел...
Не ме боли...
Не плача...
Изплаках
всичките сълзи
по изгубения син...
Сърцето ми е вече
пълен
с вехти чувства скрин,
а душата ми
е обедняла,
каквото имаше
го е раздала...
Но моят дух
не е подпрян
на просешка тояга!
Да моли милост,
да чака хорска обич -
не, не му приляга!
Духът ми, завещан
от горд баща,
калява се в забрава
и всеки миг
животът го кове,
превръща го
в стомана...
Дейзи Патън
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дейзи Патън Все права защищены
