21 окт. 2011 г., 20:05

Моят дух

Поэзия » Другая

1.1K 0 1

Не ме раняват
смъртно
отровните стрели
на зли очи,
не ме събаря
вятърът
на завистта,
не ме смразяват
ледените думи
на кръвната сестра,
не ме боли от нож,
забит в гърба ми
от приятел...
Не ме боли...
Не плача...
Изплаках
всичките сълзи
по изгубения син...
Сърцето ми е вече
пълен
с вехти чувства скрин,
а душата ми
е обедняла,
каквото имаше
го е раздала...
Но моят дух
не е подпрян
на просешка тояга!
Да моли милост,
да чака хорска обич -
не, не му приляга!
Духът ми, завещан
от горд баща,
калява се в забрава
и всеки миг
животът го кове,
превръща го
в стомана...

Дейзи Патън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬