daisypatton
110 результатов
ПРЕДПОЧИТАНИЕ ©Дейзи Патън
/ истинска история/
Лекарите я предупредиха да не опитва повече, защото е опасно за живота ѝ след като беше пометнала едно след друго седем пъти, влизайки в 13-тата седмица на бремеността..
Двамата съпрузи осъзнаваха риска, осъзнаваха, че възрастта им напредва и решиха да ...
  111 
Още щом я видя, той почувства нещо което досега му беше непознато. Буйният нрав и мъжкото му самочувствие, не го напускаха нито за миг..По една случайност тя беше с момиче, което той познаваше.
”По-лесно ще се наредят нещата.”- помисли си той и се изстреля към „мишената”. Отблизо тя беше още по-крас ...
  210 
Официалната част от тържеството, по случай петдесет годишнината от основаването на компанията за производство на кожени чанти, добила голяма известност, приключи. В залата бяха разположени големи кръгли маси, с кристални вази, със свежи бели рози – любимият цвят на покойната съпруга на също така пок ...
  469 
2 Септември 1996, Йоханесбург, Джермистън
Исках да спя и да не мисля за нищо, но не се получаваше. Главата ми бучеше, не беше главоболие... Само усещах напрежение, някаква натрапчива мисъл... и бавно ми се проясни какво притеснява съзнанието ми - фактът, че не зная една английска дума, а утре е първ ...
  972 
Може би ти е тъжно
и пуст е дома ни без мен,
може би е безцелен за теб
и безрадостен новият ден...
Вярвам, не се и съмнявам, ...
  1286 
Тя не е оазис
в пустиня,
а извор
в зелена гора.
Тя не е ...
  1130 
Не можа да помрачиш, Животе,
с облаците моя слънчев ден
и с бурите, които ми поднесе,
не ме събори, даже ме възнесе
над света, от мъка задушен, ...
  763 
  913 
  1476 
  805 
Приятели,
в минутата последна
на старата година,
към небесата
аз поглеждам ...
  1186 
Над постелите меки
от сняг,
в небето
на красивата зима,
звездни канделабри ...
  1083 
♥ ´¯`*•.¸¸Є∆ứҢگŤвﻍĤǻ ´¯`*•.¸¸ ♥
Жена си вече дъще ти,
жена на тридесет и три,
моя слънчева отмяна,
моя радост, мъка и сълзи! ...
  1085 
Когато писах този стих ми беше тъжно... за бездомниците, спящи в студа.... за самотниците.... за обичните, скъпи хора, които са ни напуснали завинаги... и нямада празнуват с нас...
  678 
За теб
заключих
в моите очи
небето...
Исках ти ...
  826 
Ако мечтите ни
не пуснат корен,
реквиемът
ще отмине
като миг, ...
  842 
Той има съпруга,
тя има съпруг,
но в леден свят,
сковани от студ,
топлят се двама ...
  936 
Не мечтая комфорт
от мебели скъпи,
кристали, порцелани
с позлати,
мразя таз надпревара ...
  1517 
Не ме е страх
от друмите
трънливи,
от гарваните
черни ...
  749 
Не ме раняват
смъртно
отровните стрели
на зли очи,
не ме събаря ...
  835 
Когато страстите
стихнат
и животът
в нашите погледи
спре да блести, ...
  789 
Деца
недохранени,
малки момчета,
които войната
превърна в мъже... ...
  705 
(балада за любовта на един
албански художник)
Отдавна
твоят дом опустя,
сега е гара ...
  625 
Бавно с кръвта ù
се слива
проклетият,
вечният страх -
на любовта си ...
  705 
ОСТАВИ...
Защо удряш все още
по сърцето си
с кремъка
ти наранена душа? ...
  724 
След дълга разходка
в парка квартален,
с уморени походки
по пътя разкалян,
търсехме с теб ...
  779 
Те са влюбени!
Те се обичат -
две палитри
с различни бои...
Те любов ...
  668 
Лумнала
страст,
слети тела
без музика
нежна, ...
  736 
В студена тъма
на есенна вечер
кръжат
над дърветата
птици ...
  980 
Виждаш ли
в сънища
нашата есен,
която обичахме
с тебе безкрайно... ...
  811 
Посветено на голямата любов в едно семейство, която ранната смърт на съпруга не можа да прекърши и до днес.
Когато пак щастлива
съм в сънищата с теб,
оживява нашата балада
с думи святи ...
  700 
Заричахме се
цял живот
да се обичаме
безкрайно вярно,
а днес признаваме, ...
  750 
Пътувахме към Балчик, към «Тихото гнездо» - двореца на една от най-успешните и красиви владетелки в Европа през миналия век - румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург.
Бях чела много за това място, но никога не бях го посещавала. Сега нямах търпение да видя всичко онова, за което с ...
  1014 
Не те коря
за грешки
сторени
и премълчани
нежни думи... ...
  802 
Заключена врата
зад мен остана,
пред мен
се ширна
океана ...
  1120 
Късна нощ...
Чувствата
отдавна
са заспали...
Тъмнината ...
  734 
Ще дойда, знам,
ще дойда пак
при тебе,
слънчогледово
поле... ...
  790 
Едно дърво
с голи клони
под слънцето
навело е глава,
сред каменното ехо ...
  721 
В тази дивна нощ
ще ме целуваш,
както ме целуваше
п р е д и,
а аз ...
  803 
Аз съм тази,
която вечер
постила
топло легло,
която в нощта ...
  878 
Предложения
: ??:??