Погледи, въздишки, бляскав прах.
Греещи лъчи насред ноември.
Праща ни Съдбата парещ знак –
клони на дървета притреперват.
Злато от листата бавно пада,
в шум от стъпки, галещи земята.
Моля се, сред твоята забрава,
нека да се потопи душата!
© Данаил Таков Все права защищены