23 мая 2013 г., 07:45

Моят път

972 0 0

Моят път не е обсипан със рози.

Моят път не е път на мечти.

Моят път е кален и грозен.

Моят път е с тръни посят.

 

Но в този път и кален, и грозен,

аз обичах, аз и мечтах,

но не достигнах този, когото обичах

и не постигнах това, което мечтах!                                                     1971г.

 

Но... минаха години от тогава,

отново пиша редове

и не за туй, което стана,

а туй което ме зове!

 

Във детско отчаяние от любовта,

отхвърлена от всичко и света,

измайсторих, чрез писане на редове, един отчаян,

тъмен край за мен, пред мойте Богове.

 

Сега неистово се моля

на Бог, Вселена и Света,

простете ми, простете ми аз искам

да сложа край на лошата Съдба!

 

Аз знам, че Вие бдите

и стриктно наблюдавате съдбите,

за туй което правим ние тук, сега

да носим на желанията участта!

 

Но, моля Ви, не ни корете,

че грешни сме във тези си тела,

нали за туй сме долу на Земята

да учим, чистим нашите дела!                                                15.04.2009г/5h 50m

 

И ето, стигнахме сега

до тази част от моята Съдба,

която бях поставила на колене...

да, вдигнах я и... продължих напред!                                 

 

Да, трябваше ми много време да прозра,

че аз обърках моята Съдба.

И нека всеки да реши

какви са редовете, дето ги реди!!!                                          22.05.2013г./23h

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...