23.05.2013 г., 7:45 ч.

Моят път 

  Поезия » Друга
721 0 0

Моят път не е обсипан със рози.

Моят път не е път на мечти.

Моят път е кален и грозен.

Моят път е с тръни посят.

 

Но в този път и кален, и грозен,

аз обичах, аз и мечтах,

но не достигнах този, когото обичах

и не постигнах това, което мечтах!                                                     1971г.

 

Но... минаха години от тогава,

отново пиша редове

и не за туй, което стана,

а туй което ме зове!

 

Във детско отчаяние от любовта,

отхвърлена от всичко и света,

измайсторих, чрез писане на редове, един отчаян,

тъмен край за мен, пред мойте Богове.

 

Сега неистово се моля

на Бог, Вселена и Света,

простете ми, простете ми аз искам

да сложа край на лошата Съдба!

 

Аз знам, че Вие бдите

и стриктно наблюдавате съдбите,

за туй което правим ние тук, сега

да носим на желанията участта!

 

Но, моля Ви, не ни корете,

че грешни сме във тези си тела,

нали за туй сме долу на Земята

да учим, чистим нашите дела!                                                15.04.2009г/5h 50m

 

И ето, стигнахме сега

до тази част от моята Съдба,

която бях поставила на колене...

да, вдигнах я и... продължих напред!                                 

 

Да, трябваше ми много време да прозра,

че аз обърках моята Съдба.

И нека всеки да реши

какви са редовете, дето ги реди!!!                                          22.05.2013г./23h

 

 

© Инци Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??