23.05.2013 г., 7:45

Моят път

966 0 0

Моят път не е обсипан със рози.

Моят път не е път на мечти.

Моят път е кален и грозен.

Моят път е с тръни посят.

 

Но в този път и кален, и грозен,

аз обичах, аз и мечтах,

но не достигнах този, когото обичах

и не постигнах това, което мечтах!                                                     1971г.

 

Но... минаха години от тогава,

отново пиша редове

и не за туй, което стана,

а туй което ме зове!

 

Във детско отчаяние от любовта,

отхвърлена от всичко и света,

измайсторих, чрез писане на редове, един отчаян,

тъмен край за мен, пред мойте Богове.

 

Сега неистово се моля

на Бог, Вселена и Света,

простете ми, простете ми аз искам

да сложа край на лошата Съдба!

 

Аз знам, че Вие бдите

и стриктно наблюдавате съдбите,

за туй което правим ние тук, сега

да носим на желанията участта!

 

Но, моля Ви, не ни корете,

че грешни сме във тези си тела,

нали за туй сме долу на Земята

да учим, чистим нашите дела!                                                15.04.2009г/5h 50m

 

И ето, стигнахме сега

до тази част от моята Съдба,

която бях поставила на колене...

да, вдигнах я и... продължих напред!                                 

 

Да, трябваше ми много време да прозра,

че аз обърках моята Съдба.

И нека всеки да реши

какви са редовете, дето ги реди!!!                                          22.05.2013г./23h

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инци Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...