3 окт. 2007 г., 13:49

моят син

1.9K 1 9

                        Обичам те съкровище любимо,
               за теб копнее майчиното ми сърце,
                 отнеха те от мен мой роден сине,
             отнеха те,но бог ще им плати! 
             Обичам те съкровище любимо,
               и всяка нощ заспивам с разплакани очи,
       а щом затворя ги  със болка пареща-
        пред мен изгряваш ти-огрян от слънчеви лъчи!
           Обичам те  съкровище любимо, и твоята сестра
               те търси ден и нощ. И двете заедно копнеем
               да те видим и прегърнем,да те  целунем-
                             идол  наш!
       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любка Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Болка...

    Добре дошла!
  • Всички носиме болка в сърцата си!
    Всички познаваме нейната сила!
    Всеки от нас излива душата си,
    а вината е по-спреведлива!

    Добре дошла, Любче!
    Детето ти има нужда от твоята сила!
    Бъди силна заради него!
    Топла прегръдка от мен!
  • Бъди силна и всичко ще си дойде на мястото!
    Все пак добре дошла!
  • Тъжен стих!!!
  • Лошо, но ти си поплачи
    при нас, ще ти отнеме
    малко от болката, а утре-
    нищо не се знае! С обич.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...