17 апр. 2010 г., 22:23

Моят свят

996 0 4

Аз съм свят от пепел

и разцъфнали лютичета,

късче лед сред покоя на вълните.

 

Аз безсрамно се усмихвам в мрака,

ала избледнява

името ми, ако не извикаш.

 

Искам празнотата да запълня с думи,

да бъда точица в безкрая,

да тичам боса по пътеки лунни,

да ме събужда всяка сутрин слънчева росата.

 

С пустотата нека да се слея,

да пия красота с жадни устни.

Вечер със залеза ще пея

как сутрин усмихва се небето.

 

Ще чакам сънена прегръдката на полумрака,

ще забравя, че за друго мога да копнея.

Аз съм дете на свободата -

не чакам утре,

днес живея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...