Моят свят
Аз съм свят от пепел
и разцъфнали лютичета,
късче лед сред покоя на вълните.
Аз безсрамно се усмихвам в мрака,
ала избледнява
името ми, ако не извикаш.
Искам празнотата да запълня с думи,
да бъда точица в безкрая,
да тичам боса по пътеки лунни,
да ме събужда всяка сутрин слънчева росата.
С пустотата нека да се слея,
да пия красота с жадни устни.
Вечер със залеза ще пея
как сутрин усмихва се небето.
Ще чакам сънена прегръдката на полумрака,
ще забравя, че за друго мога да копнея.
Аз съм дете на свободата -
не чакам утре,
днес живея!
© Наска All rights reserved.
