12 мая 2015 г., 15:39

Моят свят

760 0 3

Моят свят

 

Не искам ни богата къща, ни луксозна вила,

а само истинска домашна топлина.

Не искам служба в обществото по партийна линия,

а честен хляб с макар и бедничка софра.

Не искам лъскави костюми, ризи от коприна -

с фланелката и старите ми дънки най ми е добре.

Не искам скъпа и модел последен лимузина,

а стихосбирка и шише ракия сакът ми да побере.

Не искам покрай мен лъжци и лицемери,

а пръв приятел, който да ми бъде повече от брат.

Не искам съвестта ми - гузна - като пламък да трепери,

а леко да е на сърцето ми подобно божа благодат.

Не искам милиони от игри и тъмни машинации,

а мои и изкарани от двете ми ръце пари.

Не искам болна мистика и вяра в зодиаци,

а християнски кръст - душата ми да се спаси.

Не искам чалга, сериали и сладникави романи,

а Библията да си чета и да си слушам Флойд.

Макар и да не искам, нека имам на сърцето рани,

защото всички скърби тука -

на небето са живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Върбан Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав свят си сътворил!Няма нищо по-хубаво от сътвореното с две ръце! Харесах!
  • Чудесно и искрено откровение, което се ражда направо от душата.
    От сърце ти се възхищавам и радвам:
    "Не искам болна мистика и зодиаци,
    а християнски кръст душата ми да спаси!"
    Ще я спаси, щом си се обърнал към Спасителя! Бъди благословен!
  • Хубав свят, чист свят, Върбане, макар и със скърби!
    Но затова пък "всички скърби тука- на небето са живот."
    Харесах и го оценявам! Поздрави от мен!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...