12.05.2015 г., 15:39

Моят свят

758 0 3

Моят свят

 

Не искам ни богата къща, ни луксозна вила,

а само истинска домашна топлина.

Не искам служба в обществото по партийна линия,

а честен хляб с макар и бедничка софра.

Не искам лъскави костюми, ризи от коприна -

с фланелката и старите ми дънки най ми е добре.

Не искам скъпа и модел последен лимузина,

а стихосбирка и шише ракия сакът ми да побере.

Не искам покрай мен лъжци и лицемери,

а пръв приятел, който да ми бъде повече от брат.

Не искам съвестта ми - гузна - като пламък да трепери,

а леко да е на сърцето ми подобно божа благодат.

Не искам милиони от игри и тъмни машинации,

а мои и изкарани от двете ми ръце пари.

Не искам болна мистика и вяра в зодиаци,

а християнски кръст - душата ми да се спаси.

Не искам чалга, сериали и сладникави романи,

а Библията да си чета и да си слушам Флойд.

Макар и да не искам, нека имам на сърцето рани,

защото всички скърби тука -

на небето са живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав свят си сътворил!Няма нищо по-хубаво от сътвореното с две ръце! Харесах!
  • Чудесно и искрено откровение, което се ражда направо от душата.
    От сърце ти се възхищавам и радвам:
    "Не искам болна мистика и зодиаци,
    а християнски кръст душата ми да спаси!"
    Ще я спаси, щом си се обърнал към Спасителя! Бъди благословен!
  • Хубав свят, чист свят, Върбане, макар и със скърби!
    Но затова пък "всички скърби тука- на небето са живот."
    Харесах и го оценявам! Поздрави от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...