12 июн. 2015 г., 20:44

Моят свят е любов

765 1 9

Моят свят е любов

 

Моят свят е любов. Извоювах го с вяра.
И не съм богослов, но раздавам без мяра.

 

Имам птичи криле, ако искаш вземи ги.
И босяк, и крале във небето въздигат.

 

Нямам нужда от тях. Стигам слънцето с обич.
И звездите видях през един розов облак.

 

Много болка прозрях. Преживях я с надежда.
И дори, Бог разсмях, че плетях я от прежда.

 

Смях се много и аз – любовта да узрее.
И превърнах се в Ас, как с успех да вирее.

 

Днес живея без страх. Любовта е красива.
И накрая разбрах – Бог в душите я влива.

 

Цвета Иванова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Познах се в това стихотворение. Поздрав!
  • На мен също ми хареса.
  • Много хубаво!
  • Думите ви ме усмихнаха. Мая, Катя,Ели, Стойна, Роси, Дочка,благодаря Ви! Дочка, благодаря за красивия стих. Този свят е любов и ние живеем в нея. Обичайте се.
  • Твоят свят е любов. Една малка планета
    с подходящите роза,лисица, момчето.
    То е принцът без бой завоювал сърцето ти,
    и съм сигурна той ще опази планетата
    От дъжда метеорен, от студа и от вятъра,
    от лъжите на хората,скуката и суетата.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...