12 jun 2015, 20:44

Моят свят е любов

  Poesía
764 1 9

Моят свят е любов

 

Моят свят е любов. Извоювах го с вяра.
И не съм богослов, но раздавам без мяра.

 

Имам птичи криле, ако искаш вземи ги.
И босяк, и крале във небето въздигат.

 

Нямам нужда от тях. Стигам слънцето с обич.
И звездите видях през един розов облак.

 

Много болка прозрях. Преживях я с надежда.
И дори, Бог разсмях, че плетях я от прежда.

 

Смях се много и аз – любовта да узрее.
И превърнах се в Ас, как с успех да вирее.

 

Днес живея без страх. Любовта е красива.
И накрая разбрах – Бог в душите я влива.

 

Цвета Иванова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Познах се в това стихотворение. Поздрав!
  • На мен също ми хареса.
  • Много хубаво!
  • Думите ви ме усмихнаха. Мая, Катя,Ели, Стойна, Роси, Дочка,благодаря Ви! Дочка, благодаря за красивия стих. Този свят е любов и ние живеем в нея. Обичайте се.
  • Твоят свят е любов. Една малка планета
    с подходящите роза,лисица, момчето.
    То е принцът без бой завоювал сърцето ти,
    и съм сигурна той ще опази планетата
    От дъжда метеорен, от студа и от вятъра,
    от лъжите на хората,скуката и суетата.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...