25 окт. 2013 г., 20:48

Моят свят е тук

568 0 6

Моят свят е тука на земята.

Той е в моето добро сърце.

Тук животът земен се премята

като топка в моите ръце.

 

Тука мама ме целуна първа

на рождения ми летен ден.

Със добрата мисъл, че тепърва

други ще целуват тоз ерген.

 

Тук ме топли слънцето небесно

и луната свети в моя път.

Тук за мен е мястото чудесно

и за тръпнещата мъжка плът.

 

Тук целунах първото момиче

и открих любовния си свят.

Тук разбрах, че има и кокиче -

най-красивото със своя цвят.

 

Тук открих и моята другарка -

мила, кротка - с мене доживот.

С нея минах и под брачна арка,

за да теглим брачния хомот.

 

Тук родихме си децата - двете,

да ни радват заедно до край.

Искам тук сега да разберете:

няма друг подобен земен рай.

 

Те на своя ред се задомиха -

гледат мило своите деца.

Те очите с честност ни измиха...

Дните радват нашите сърца.

 

Знам, че този свят ще го напусна -

няма да го имам утре пак.

Щом го аз и този рай изпусна,

трябва ли до друг да бия крак? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели, за отзивите и оценките!
    Радвам се,че харесвате написаното!
    Поздрави от мен и хубава неделя!
  • Пази го своя Рай като зеницата на окото си!
    Поздрав!
  • Споделям мненията Никола! Тук и Сега сме...рая, ада...Много хубав стих и го оценявам! Поздрави!
  • Така е, но колкото и да не ни се иска, ще се наложи да погледнем и отвъд...
  • Това казвам и аз, Водичке!Щом тука е рая за мен, трябва ли да търся друг?Благодря за прочита и за това,че пак ме посети!
    Хубава събота и неделя!Сърдечно поздравче!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...