Моят свят е тук
Моят свят е тука на земята.
Той е в моето добро сърце.
Тук животът земен се премята
като топка в моите ръце.
Тука мама ме целуна първа
на рождения ми летен ден.
Със добрата мисъл, че тепърва
други ще целуват тоз ерген.
Тук ме топли слънцето небесно
и луната свети в моя път.
Тук за мен е мястото чудесно
и за тръпнещата мъжка плът.
Тук целунах първото момиче
и открих любовния си свят.
Тук разбрах, че има и кокиче -
най-красивото със своя цвят.
Тук открих и моята другарка -
мила, кротка - с мене доживот.
С нея минах и под брачна арка,
за да теглим брачния хомот.
Тук родихме си децата - двете,
да ни радват заедно до край.
Искам тук сега да разберете:
няма друг подобен земен рай.
Те на своя ред се задомиха -
гледат мило своите деца.
Те очите с честност ни измиха...
Дните радват нашите сърца.
Знам, че този свят ще го напусна -
няма да го имам утре пак.
Щом го аз и този рай изпусна,
трябва ли до друг да бия крак?
© Никола Апостолов All rights reserved.
