Моята елегия за любовта

                                        Защо така позволих ти да си тръгнеш,

                                        без да си кажем даже сбогом...?

                                        Защо поне за миг не се обърнеш,

                                         нима сгрешила съм тъй много?

                                        Когато най-силно беше ми нужен,

                                        теб те нямаше, не беше до мен...

                                        И в жестокостите на живота труден

                                        аз се справях сама всеки ден.

                                         Не знам защо те търся още,

                                        мина вече много време...

                                         Защо така самотни са ми тези нощи,

                                         когато ти не си до мене?

                                          Защо така позволих ти да си тръгнеш,

                                          без да ми кажеш даже сбогом?

                                          Защо поне за миг не ме прегърнеш,

                                          нима сгрешила съм тъй много?