9 dic 2008, 17:30

Моята елегия за любовта

892 0 0

                                        Защо така позволих ти да си тръгнеш,

                                        без да си кажем даже сбогом...?

                                        Защо поне за миг не се обърнеш,

                                         нима сгрешила съм тъй много?

 

                                        Когато най-силно беше ми нужен,

                                        теб те нямаше, не беше до мен...

                                        И в жестокостите на живота труден

                                        аз се справях сама всеки ден.

 

                                         Не знам защо те търся още,

                                        мина вече много време...

                                         Защо така самотни са ми тези нощи,

                                         когато ти не си до мене?

 

                                          Защо така позволих ти да си тръгнеш,

                                          без да ми кажеш даже сбогом?

                                          Защо поне за миг не ме прегърнеш,

                                          нима сгрешила съм тъй много?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Брияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...