22 мая 2007 г., 11:10

Моята китара 

  Поэзия
1803 0 11
Някъде заключена, сама,
спи на тъмно моята китара.
Потънала във прах и във мъгла
струните и вече онемяха!

Помни тя отминалите дни,
когато бяхме с нея двете млади.
С колко сълзи я поих тогаз,
колко песни двете сме изпяли!

Приятелка ми беше. Най-добра.
Тя беше ми за брат и за сестра.
Тайни нямах никакви от нея.
Изпявах си и радост и тъга.

Сега стои захвърлена, сама.
Без струни. Глас не и остана
да свири и да пее с мен в нощта
и пак да бъде моята опора!

© Анета Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ах,Ани, а защо не си взема китарата да ни посвириш нещо , там ,когато бяхме заедно в Казанлък,защо...?На другата среща на сайта, когато и да е тя, си "глобена" да ни изсвириш поне 2,3 неща и ...БЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЯ!...Или може би вече предпочиташ да "изливаш чувствата си" в рими само?...Поздравления ,скрит талант такъв!
  • Хубав стих!
  • Чудесно, Ани! И моята стои изоставена, запрашена и със скъсани струни, замлъкнала във времето! Кога ли ще ги зарадваме пак?
  • Пак ще запее твоята китара
  • Браво мила!
    Стиха ти е много хубав!
    Връща времето и пробужда стари спомени!
  • Дори без глас, тя пак е до тебе и в сърцето ти са нейните песни.
    Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • Заменила си китарата си с перо,
    но,тя пее,свири ти пак в сърцето.
    Стиха е хубав, посланието е добро
    носталгична усмивка извиква на лицето.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб
  • Стихът ти ме връща във времето назад.....! Хубав е!
  • Хубави спомени ми навя, Ани!
    Поздрав!
  • Китарите на поезията винаги ще свирят за теб
  • "Моя малка събуди се виж ноща навън .. събуди се усмихни се, моя си сега"
    Поздрави Ани.Много прочувствено ... поне на мен ми навява толкова много спомени за китарни изпълнения по градинките в Разлог.Всяка вечер ... а сега ? сега нищо .. китарите наиста са потънали във прах ... жалко.
Предложения
: ??:??