22 may 2007, 11:10

Моята китара

Poesía

2K 0 11

Някъде заключена, сама,спи на тъмно моята китара.Потънала във прах и във мъгластруните и вече онемяха!

Помни тя отминалите дни,когато бяхме с нея двете млади.С колко сълзи я поих тогаз,колко песни двете сме изпяли!

Приятелка ми беше. Най-добра.Тя беше ми за брат и за сестра.Тайни нямах никакви от нея.Изпявах си и радост и тъга.

Сега стои захвърлена, сама.Без струни. Глас не и останада свири и да пее с мен в нощтаи пак да бъде моята опора!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Ах,Ани, а защо не си взема китарата да ни посвириш нещо , там ,когато бяхме заедно в Казанлък,защо...?На другата среща на сайта, когато и да е тя, си "глобена" да ни изсвириш поне 2,3 неща и ...БЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЯ!...Или може би вече предпочиташ да "изливаш чувствата си" в рими само?...Поздравления ,скрит талант такъв!

2008-10-22T12:19:40+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Хубав стих!

2007-05-22T17:07:06+03:00
феникс (Светльо Златанов)

Чудесно, Ани! И моята стои изоставена, запрашена и със скъсани струни, замлъкнала във времето! Кога ли ще ги зарадваме пак?

2007-05-22T14:04:37+03:00
пантера (Галя)

Пак ще запее твоята китара

2007-05-22T13:56:42+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Браво мила!
Стиха ти е много хубав!
Връща времето и пробужда стари спомени!

2007-05-22T13:50:12+03:00