Моятя кутия или аз ...


В кутия съм-
в кутия без стени.
Облягам се на всяка-
черна, бяла, синя и сама.

Синя бях, когато плаках.
Подарявах сълзи, подарявах себе си на някой.
Търсех чуждите отенъци на всяка-
на всяка малка, синя, паднала сълза.
Бяла бях, когато падах.
Падах с яростта, която нямах.
Летях с дъжда, когото не познавах.
Изветрях с шума на вятъра в прахта.
Черна съм. Такава нарисува ме Съдбата.
Жалее мене. До нея плаче Самота.
Жалеят с теменужени воали,
грешницата, подарила си сълзите.
Подари ги на звезди, които нямат сила да горят.
Те само тлеят във вселената на дните.

Сама съм. Себе си откривам,
Но за сетен път заключена врата.
Аз нямам себе си. Но имам нещо-
една кутия без стени-
черна, бяла, синя и една сама.