Моята любов
Моята любов
На зелена полянка сам си стоя,
в хоризонта загледан, цветята броя.
Слънцето грее и силно напича,
тихичко ми нашепва „Тя те обича!“
Сърцето се стопля, а пък душата се смее,
щастието ме обгръща, любовта нежно ми пее.
Очите затварям, ръцете разгръщам
и веднага си представям, че силно я прегръщам.
Усещам я в ръцете си, мека и нежна,
тихичко ми прошепва „Ела с мен“ и ме отвежда.
Най-специалните кътчета на душата си ми показва
и за красотата на утрешните дни ми разказва.
Утрешните дни, в които заедно ще сме,
един до друг на любовта си ще се радваме.
Най-прекрасните неща ще ù казвам и показвам,
от любовта си никога не ще се отказвам.
05.12.2013 г. София
Кристиан Дочев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристиан Дочев Все права защищены
