Моята любов

На зелена полянка сам си стоя,

в хоризонта загледан, цветята броя.

Слънцето грее и силно напича,

тихичко ми нашепва „Тя те обича!“

Сърцето се стопля, а пък душата се смее,

щастието ме обгръща, любовта нежно ми пее.

Очите затварям, ръцете разгръщам

и веднага си представям, че силно я прегръщам.

Усещам я в ръцете си, мека и нежна,

тихичко ми прошепва „Ела с мен“ и ме отвежда.

Най-специалните кътчета на душата си ми показва

и за красотата на утрешните дни ми разказва.

Утрешните дни, в които заедно ще сме,

един до друг на любовта си ще се радваме.

Най-прекрасните неща ще ù казвам и показвам,

от любовта си никога не ще се отказвам.

05.12.2013 г. София

Кристиан Дочев