valqka (Валентин Василев)
515 2124
18 нояб. 2013 г., 08:40

Моята любов 

  Поэзия » Любовная
544 0 7

 

 

 

          От любов дойдох на този свят,

          с нея аз израснах и живях,

          завивка бе на скиталеца номад,

          докато неусетно бавно остарях.

 

          Загърнах с нея моя син,

          по къс раздавах на приятели,

          отлетели някои горе яко дим,

          нахапана я събирах от предатели.

 

          И си остана мойта светлина,

          моя вътрешна безбрежност,

          в която се не стъпваше току така -

          само по пантофки и със нежност.

 

          Искаха да я отнемат даром,

          че не се продаваше от таз душа,

          пламнала тъй чиста - сам я дадох,

          е, била на възраст - остана си сама!

 

          Свита във всяка клетка

          на тленното ми тяло

          тя изплаква своята несрета -

          нима е безвъзвратно закъсняла?

 

          От любов аз съм сътворен,

          в радости и мъки съм я преживял

          и дойде ли онзи, последния ми ден,

          знам, ще си отида от обич изгорял!

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много я хапаха, Кети ... Септ, имаш го ... Вили , Само за почит съм вече, М. ..., Боли, Краси, ах, как боли ... Много са ме мачкали, Дяк, затова съм тежичък ..., Защо там, Ани ...?, Не съм излизал, Ире, но теб те няма, призрачна си ми ... Огромно благодаря, приятели мои!
  • Вале не си я давай доброволно, трябва да си я заслужат...твойта любов е само за ценители, душата ти е цялата любов. Връщай се в "квартирата", че започвам да ревнувам Поздрав за стихотворението!
  • Ама мачкаш като валяк с тия думи!
  • И си остана мойта светлина,
    моя вътрешна безбрежност

    По-добре безбрежност, отколкото пустота, нали?
    Нищо, че безбрежността понякога боли...
    Поздрав, приятелю!
  • Искаха да я отнемат даром,
    че не се продаваше от таз душа,
    пламнала тъй чиста - сам я дадох,
    е, била на възраст - остана си сама!

    Почитания, Валентин!
  • "От любов аз съм сътворен,
    в радости и мъки съм я преживял..."Поздравления!
  • Много ми харесаха метафорите и внушенията в стиха ти, Вальо! Особено това за нахапаната обич!
Предложения
: ??:??