Моята любов
От любов дойдох на този свят,
с нея аз израснах и живях,
завивка бе на скиталеца номад,
докато неусетно бавно остарях.
Загърнах с нея моя син,
по къс раздавах на приятели,
отлетели някои горе яко дим,
нахапана я събирах от предатели.
И си остана мойта светлина,
моя вътрешна безбрежност,
в която се не стъпваше току така -
само по пантофки и със нежност.
Искаха да я отнемат даром,
че не се продаваше от таз душа,
пламнала тъй чиста - сам я дадох,
е, била на възраст - остана си сама!
Свита във всяка клетка
на тленното ми тяло
тя изплаква своята несрета -
нима е безвъзвратно закъсняла?
От любов аз съм сътворен,
в радости и мъки съм я преживял
и дойде ли онзи, последния ми ден,
знам, ще си отида от обич изгорял!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
, Само за почит съм вече, М. ..., Боли, Краси, ах, как боли ... Много са ме мачкали, Дяк, затова съм тежичък ..., Защо там, Ани ...?, Не съм излизал, Ире, но теб те няма, призрачна си ми ... Огромно благодаря, приятели мои! 
Вале не си я давай доброволно, трябва да си я заслужат...твойта любов е само за ценители, душата ти е цялата любов. Връщай се в "квартирата", че започвам да ревнувам 
