Моята писанка е малка хитруша

никой не може да я накара да слуша‚

по цял ден пакости големи прави

и на никой‚ вкъщи не се нрави.

Вечер се качва на нашия таван‚

прави на малките мишлета капан.

Бавно стъпва по гредите стари‚

иска с нощни пеперуди да си поиграе.

Нашата котана под стълбите се скрива‚

знае‚ че баба млекце е сварила.

Лапа в млякото потапя и

покрива си с каймак мустака.

Сита и доволна на слънчице ляга‚

с часове мърка и се прави на заспала.

И ето‚ че се втурва във играта‚

ходи по лозата‚ играе в цветята.

Влиза в мазето‚ навсякъде си

пъха тя нослето‚ с опашка

паяжинки тя обира и

суджука нареден намира.

Палава‚ немирна е моята писана‚

лудориите замисля още от зарана.

С това известна е на всички във квартала.