Моята писанка е малка хитруша
никой не може да я накара да слуша‚
по цял ден пакости големи прави
и на никой‚ вкъщи не се нрави.
Вечер се качва на нашия таван‚
прави на малките мишлета капан.
Бавно стъпва по гредите стари‚
иска с нощни пеперуди да си поиграе.
Нашата котана под стълбите се скрива‚
знае‚ че баба млекце е сварила.
Лапа в млякото потапя и
покрива си с каймак мустака.
Сита и доволна на слънчице ляга‚
с часове мърка и се прави на заспала.
И ето‚ че се втурва във играта‚
ходи по лозата‚ играе в цветята.
Влиза в мазето‚ навсякъде си
пъха тя нослето‚ с опашка
паяжинки тя обира и
суджука нареден намира.
Палава‚ немирна е моята писана‚
лудориите замисля още от зарана.
С това известна е на всички във квартала.
© Екатерина Маслинкова Всички права запазени