23 февр. 2007 г., 23:55

Моята пролетна УЛиЦа...

972 0 1
Разголила душата си пред мене,
в ранната пролетна утрин,
улицата моя тихо шепне
с гласа на толкова отминали години...

Поняса ме над сънените къщи,
покрити с влажна сива пелена,
над пристана-баща самотен същи,
очакващ накой да се върне у дома.

"Децата" му заминаха отдавна,
с първите листа на есента.
И само той на този бряг остана,
зареял поглед в празната мъгла.

А улицата моя, посивяла,
за лятото си спомня в утринта
и разказа си тъжен продължава,
припомняйки ми стари времена.

Тя връща ме към миналата пролет
с кестена на двора, разцъфтял.
Под него двама влюбени говорят
и планове чертаят за света.

Усмихвам се и някак ми е странно...
Аз бях забравила вкуса ти! Любовта!
Не исках да си спомням, но напразно -
улицата върна ме назад...

Нощта се спуска - тиха и спокойна.
Дошла е тук отново пролетта.
За първи път аз искам да си спомня...
За първи път от толкова лета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Стефчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...