23 февр. 2007 г., 23:55

Моята пролетна УЛиЦа...

976 0 1
Разголила душата си пред мене,
в ранната пролетна утрин,
улицата моя тихо шепне
с гласа на толкова отминали години...

Поняса ме над сънените къщи,
покрити с влажна сива пелена,
над пристана-баща самотен същи,
очакващ накой да се върне у дома.

"Децата" му заминаха отдавна,
с първите листа на есента.
И само той на този бряг остана,
зареял поглед в празната мъгла.

А улицата моя, посивяла,
за лятото си спомня в утринта
и разказа си тъжен продължава,
припомняйки ми стари времена.

Тя връща ме към миналата пролет
с кестена на двора, разцъфтял.
Под него двама влюбени говорят
и планове чертаят за света.

Усмихвам се и някак ми е странно...
Аз бях забравила вкуса ти! Любовта!
Не исках да си спомням, но напразно -
улицата върна ме назад...

Нощта се спуска - тиха и спокойна.
Дошла е тук отново пролетта.
За първи път аз искам да си спомня...
За първи път от толкова лета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Стефчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...