20 авг. 2012 г., 13:16

Моята развратница

1.1K 0 1

А ти си моята развратница...
онази, чакаща ме във леглото вечер, 
където няма ни омраза, нито паника...
при която се завръщам сред поредната ми "среща"...

Ти покриваш тялото ми със ръцете си,
а после блъскаш ме във тъмното
и аз не възразявам, нито пазя се... 
просто знам си - все е същото.

Все са листи - избелели, все мастилото е синьо...
но онази разновидност... бледата... при която няма нищо живо...
Все ме мамиш... че си чуждата... истинската, приютила се в леглото ми...
и изведнъж.. от завист пръсната...
се завръщаш грозната и омърсената...

Аз не бягам... знам си стаята... 
и леглото със чаршафите разхвърляни,
знам кога си тъжната и вялата... 
и не мога да те пусна...
имам с тебе много спомени... 

А ти си моята развратница,
онази, чакаща ме във леглото вечер...
Но кога ли ще се върна
и ще бъдеш нямата...
ненужната, която е далече...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Щилияна Бахчеванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...