Моята развратница
А ти си моята развратница...
онази, чакаща ме във леглото вечер,
където няма ни омраза, нито паника...
при която се завръщам сред поредната ми "среща"...
Ти покриваш тялото ми със ръцете си,
а после блъскаш ме във тъмното
и аз не възразявам, нито пазя се...
просто знам си - все е същото.
но онази разновидност... бледата... при която няма нищо живо...
Все ме мамиш... че си чуждата... истинската, приютила се в леглото ми...
и изведнъж.. от завист пръсната...
се завръщаш грозната и омърсената...
Аз не бягам... знам си стаята...
и леглото със чаршафите разхвърляни,
знам кога си тъжната и вялата...
и не мога да те пусна...
имам с тебе много спомени...
А ти си моята развратница,
онази, чакаща ме във леглото вечер...
Но кога ли ще се върна
и ще бъдеш нямата...
ненужната, която е далече...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Щилияна Бахчеванова Все права защищены
