Aug 20, 2012, 1:16 PM

Моята развратница 

  Poetry » Love
789 0 1

А ти си моята развратница...
онази, чакаща ме във леглото вечер, 
където няма ни омраза, нито паника...
при която се завръщам сред поредната ми "среща"...

Ти покриваш тялото ми със ръцете си,
а после блъскаш ме във тъмното
и аз не възразявам, нито пазя се... 
просто знам си - все е същото.

Все са листи - избелели, все мастилото е синьо...
но онази разновидност... бледата... при която няма нищо живо...
Все ме мамиш... че си чуждата... истинската, приютила се в леглото ми...
и изведнъж.. от завист пръсната...
се завръщаш грозната и омърсената...

Аз не бягам... знам си стаята... 
и леглото със чаршафите разхвърляни,
знам кога си тъжната и вялата... 
и не мога да те пусна...
имам с тебе много спомени... 

А ти си моята развратница,
онази, чакаща ме във леглото вечер...
Но кога ли ще се върна
и ще бъдеш нямата...
ненужната, която е далече...

© Щилияна Бахчеванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??