30 окт. 2008 г., 10:58

Моята самодива

857 0 1

                                   Срещу мен се изправи самодива чудна,

                                    ущипах се, уви, бях будна.

                                    Погледна ме сякаш с горящи очи

                                   и над мен се извисиха всички стари мечти.

 

                                    Стъпката и плаха, тиха приближи се,

                                     с жестове ми каза "усмихни се".

                                     Погали бялото усмихнато лице

                                      и подари ми тя нейното сърце.

 

                                     Приседна до мен тихо, безмълвно,

                                     усмихна се с тези горящи очи...

                                     И сякаш всичко стана по-чудно,

                                     когато каза:"Ще бъдеш обичана и ти!"

 

                                     Тръгна си бързо моята самодива,

                                     беше наистина много красива.

                                      С коси от катран, подарени от нощта

                                      и с една нежна, ангелска душа.

 

                                      Минаха дни, месеци, години,

                                      изчезнаха някъде всички самодиви.

                                      Само аз не тъгувах за нея,

                                      защото знаех, че тя в мене живее.

 

                                      Колко пъти я търсех през нощта,

                                      там, сред поляната от дивите цветя.

                                      Да я попитам къде е този, който ще обичам.

 

                                       Дойде в съня ми мойта самодива

                                       тъй прекрасна и така щастлива.

                                       И подаде ми в ръцете най-красивото

                                        си цвете.

 

                                       С нейното сърце обичам и живея,

                                        очите греят, а усмивката е красива.

                                        Точно за това копнеех, да стана самодива!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Брияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...