Oct 30, 2008, 10:58 AM

Моята самодива

  Poetry
860 0 1

                                   Срещу мен се изправи самодива чудна,

                                    ущипах се, уви, бях будна.

                                    Погледна ме сякаш с горящи очи

                                   и над мен се извисиха всички стари мечти.

 

                                    Стъпката и плаха, тиха приближи се,

                                     с жестове ми каза "усмихни се".

                                     Погали бялото усмихнато лице

                                      и подари ми тя нейното сърце.

 

                                     Приседна до мен тихо, безмълвно,

                                     усмихна се с тези горящи очи...

                                     И сякаш всичко стана по-чудно,

                                     когато каза:"Ще бъдеш обичана и ти!"

 

                                     Тръгна си бързо моята самодива,

                                     беше наистина много красива.

                                      С коси от катран, подарени от нощта

                                      и с една нежна, ангелска душа.

 

                                      Минаха дни, месеци, години,

                                      изчезнаха някъде всички самодиви.

                                      Само аз не тъгувах за нея,

                                      защото знаех, че тя в мене живее.

 

                                      Колко пъти я търсех през нощта,

                                      там, сред поляната от дивите цветя.

                                      Да я попитам къде е този, който ще обичам.

 

                                       Дойде в съня ми мойта самодива

                                       тъй прекрасна и така щастлива.

                                       И подаде ми в ръцете най-красивото

                                        си цвете.

 

                                       С нейното сърце обичам и живея,

                                        очите греят, а усмивката е красива.

                                        Точно за това копнеех, да стана самодива!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Брияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...