29 мая 2007 г., 08:22

Моята тъмнина 

  Поэзия
695 0 2
Тъмнината гладна пак се спуска
с лавандулов топъл дъх
върху устните ми, просещи целувка,
жадуващи морския й лъх.

Прегръщат черни сенки голото ми тяло,
сплитам пръсти с тяхната тъма.
Жар изгаряща,л умтяща пак ни прави цяло,
за да посрещна утрото сама.

Със всеки залез пак при мен се връща
другата част от моето сърце
и с парещи, невидими ръце обргъща
мен, паднала в нейните нозе.

© Тони Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??