`Fallen_Angel`
39 результатов
"Свят като свят" би казал всеки друг,
и всеки друг не би във него оцелял,
но моята съдба са вплели точно тук,
където съм зазидан да живея във печал.
Но може би това не ви се вярва, ...
  951 
Не зная накъде да тръгна,
щом със тебе няма да вървя.
Чакам тихо. Ето - мръкна.
Сбогом, обич! Нека не скърбя!
Прошка дай ми, че не те дочаках, ...
  1165 
О, ти не знаеш що е да обичаш,
вкаменено от любов сърце,
и не помниш що е в клетви да се вричаш,
паднал някъде на колене.
О, ти не знаеш що е да очакваш ...
  970 
Когато залезът във нищото се претопи
и гасне сладостта му във очите,
тогава мрак заплашва да сломи
останалата воля, отекнала във дните
на миналия ми разкош и суета, ...
  759 
Когато времето избърза,
а ти не можеш да го спреш,
ще хукнеш ли да го догониш
или в залеза ще си умреш?
Когато нищо не остане, ...
  798 
Не обичам да пиша, когато идеята не е искристализира в съзнанието ми, но... нека това е едно от изключенията ми, когато чувството ще ме води...
Музата не е всичко. Идеята не е всичко. Центърът на вселената не е Господ, не е любимият ми... не е Егото ми. Центърът е нещо по-сложно, около което трябва ...
  1870 
Думите са празни звуци, в които няма да откриеш вечността. Тя - вечността - няма да се разлее по кожата ти, когато чуеш: "Обичам те", няма да тръпне по устните ти, когато казваш: "И аз теб", няма да остане по белите листи, когато я обличаш във фрази.
Един миг в очите ти е повече от цялата вечност, к ...
  1107 
Това е глупаво твърдение. Всичко в този живот може да те убие, дори една обикновена настинка, докато се опитваш да доказваш пред себе си и пред другите, колко си силен, защото виждаш ли, за един ден можеш да свършиш работа, която хората вършат за месец. Една настинка няма да те кали чак толкова, че ...
  11937  10 
Истината е като заобикаляща, задушаваща те и притискаща невидима стена, а ти си заслепена от чувствата си, от мислите си и от грешните представи, които колекционирам като мръсни, дори смешно по-малък номер чорапи. Истината те обвива, гали и докосва, а ти си мислиш, че те държи в плен, че ще получиш ...
  2366 
Кънтяща тишиина се блъска във стените,
впива злобния си вой в кървящото сърце,
разкъсва дрипите на сънищата и мечтите,
отскубнала на ангела последното перце.
И алената кръв във сълзите прозира, ...
  781 
Как се калява стоманата... между огън и лед... между две битки, без момент да подиша... да помисли през какво минава... как се калява стоманата - в трудности, когато единствената мисъл е: "Няма връщане "... само най-смелите изгарят мостовете зад себе си, за да нямат друг избор... и само напред... пр ...
  4865 
Нежност моя, разпиляна
във хиляди моменти без следа,
от разума ми окована,
във сънищата жадно те крада.
А денем те раздавам ...
  770 
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой ...
  3763 
Да вярвам ли във вас... тези, които бяхте мои свидетели през тези дълги години... наблюдавахте всяка моя погрешна стъпка... и пак... и пак... да вярвам ли, че и утре ще сте тук... че в отблясъка ви се крие моята съдба... че светлината ви чертае всяко мое утрешно движение... или по-скоро сте прожекто ...
  2330 
Тъмнината гладна пак се спуска
с лавандулов топъл дъх
върху устните ми, просещи целувка,
жадуващи морския й лъх.
Прегръщат черни сенки голото ми тяло, ...
  715 
Мирис на люляк във нощта
вятърът рисува с пръсти нежни.
Тихата мелодия на дъжда
довява спомените безметежни,
а ти сгушен в мен като дете ...
  760 
Целувка с мирис на уют
.. а завистта ни гледа отстрани
Думите ти в мен кънтят
.. от самота не може да заспи
Топли пръсти носят нежност ...
  1024 
Умора тежка тялото обвива, Във нощ завихрена от снежен пирует И луната своя лик открива, За да види черния, самотен силует. Стоя на кръстопътя и се взирам, Нима напред е моя път, Или пък може все пак да отбирам, Накъде мечтите ми да отлетят.
  806 
Луната отразена върху голото ти тяло свети
и пламъка на вълчи глад разгаря в мен.
Души несетили такваз любов са толкоз клети
и безлунни са им всяка нощ и всеки ден.
Ветровете над ложето преплетени нашепват ...
  724 
Нежни, меки устни и капка сладост върху тях, търкулнала се от очите ми, докато гледах как спиш. Спокойствието на малкия ми рай, побран между четирите стени на моята спалня. Точно там, където, недокоснато от хорската злоба и суета, можеше да разпери пръсти и да ме обвие в топлината си. Нежни устни и ...
  1904 
Отронени моменти се търкулват
във чаша вино с дъх на самота
и хранени от мъката покълват,
за да поникнат по-черни от смъртта.
А аз пия много,пия бавно, пия още. ...
  865 
Хората казват, че човек има душа.
Хората казват, че човек е измислил тази история за душата, за да не се чувства толкова обречен, за да търси своето място под слънцето, за да... за да... много неща...
Хората говорят и говорят... но досега никой не е успял да опише това тяхно притежание, с което толк ...
  1337 
Дали да надам вик до небесата?
Дали да изплача порой от сълизи?
Дали да обременя душата
и да я оставя в отчаяние да пълзи?
Дали безнадеждна да искам и моля? ...
  820 
Зори отминали в далечно време
проблясват живи пак пред мен
игра на зъл демон, който иска да отнеме
последната утеха в призрачния ден,
когато голи сенките танцуват ...
  751 
Седнала до огъня се взирам в отблясъците, които светлината му хвърля по
изсъхналата трева. Листата на дърветата напяват дива песен смесваща се с аромата
на приближаващата буря, а аз шепна тихичко една приказка. Познаваш ли приказка
по-стара от тази за любовта? А имаш ли желание да я чуеш от една ста ...
  974 
Капките дъжд падат към жадната земя в сноп от хиляди слънчеви лъчи. Нежната
музика, която извличат от сухата пръст се превръща в благоухание на разцъфнало
цвете. Тревата измита от гальовните ръце на падащата вода шумоли в приспивна
песен, разпръскваща мириса си в полето. Спокойна красота, докосваща ...
  1551 
Ставаш.
Пореден ден.
Тръгваш.
Отново изморен.
Бягаш. ...
  828 
В пожар от безброй слънчеви лъчи се стапя Луната
От очите й се отронва кристална роса
Още една нощ танцува сама в двореца на Тъгата
Обвивайки света с гарвановата коса
А ние с теб, двама влюбени, нехайни за нея лежахме ...
  744 
От празна чаша пак пия
Напълнена с кръвта на Самотата
Поглъщам я бавно и вия
За да счупя тътена на Тишината
Цигарата бавно догаря ...
  883 
Спъвам се в дим от спомени
Преоблечени като пореден кошмар
Капят от очите сълзи отронени
Натежавайки на осъждащ кантар
Вина горчива се просмуква ...
  748 
Часовникът бавно върви
Стрелките тръгват назад
Споменът бясно кърви
Връщайки ме в онзи ад
През пръстите пясък изтича ...
  734 
Трия злобно сълзите
Падащи в кристалната чаша
С тях отброявам си дните
Мислите са разбъркана каша
Ръката студена протягам ...
  863 
  1198 
  1073 
  1358 
  1068 
Слънцето изгрява над брега, осеян с хиляди черупки на миди. Бурята вилня дълго тази нощ, за да изтръгне и преобърне сърцето на морето, а може би това беше една груба, неразбрана милувка. Само морето знаеше или поне така се надяваше студеният вятър.
Ти така и не дойде...
Скрита в сенките на огромното ...
  1266 
Както най-дългият, така и най-късият път започват по един и същи начин - с една
стъпка. Стъпка, която не е малка за теб и голяма за човечеството, а дори
обратното. Стъпка, която правиш след като си открил вратата - началото на своето
пътешестие. Тази врата може да се сбърка много лесно сред множеств ...
  1684 
Те носеха тежкия ковчег, където беше положено безжизненото ми тяло, а аз се
смеех отстрани на тази пародия. Процесията напредваше бавно, докато небето
пригласяше на хлипанията им с далечни гръмотевици, а на сълзите им с лек ръмеж.
Ех, такъв пейзаж найстина би ми бил по вкуса, но... Слънцето печеше п ...
  1253 
Предложения
: ??:??