МОЯТА УЛИЦА

                       ЗА КОЙ ЛИ   ПЪТ ПО  ТЕБЕ  КРАЧА,
                       ЗАБЪРЗАНА   В   СВОЯ  ДЕН
                       И  ВРЪЩАМ  СЕ  С УМОРА,
                       ЗОВЕ  ДОМА, СРЕЩАМ  ХОРА...

                       А  ЕСЕН  КРАСИВА  НАДНИЧА,
                       ПО  БУЛЕВАРДА ТАНЦУВАТ  ЛИСТА,
                        ЗЛАТИСТ, ПЛЮШЕН, ПЪСТАР  КИЛИМ,
                        С  МИСЪЛ  ПО  НЕГО, ПАК  ВЪРВИМ...

                        ПАДАТ  ЛИСТА, ПЛАВНО СЕ РЕЯТ,
                        ДЪРВЕТАТА ШЕПНАТ, КАКТО УМЕЯТ.
                        МОЯТА  УЛИЦА, КАКВА  КРАСОТА! -
                        КРАЧА  С  НАСЛАДА , СТИХЧЕ  РЕДЯ...

                       ДЕЦА , КОЛЕЛЕТА , ЖИВА   ИГРА,
                       СТЪПКА ПО  СТЪПКА, ЛИСТИ  ШУМЯТ...
                       МИСЛИТЕ   МИ    СЕ    УСМИХВАТ,
                       СПОМЕНИ  НЕЖНИ  НЕ  СТИХВАТ...

                       УЛИЦЕ  МОЯ,  ПО  ТЕБ   СЪМ  ИГРАЛА,
                       С  ПРЕГРЪДКА, ПО  ТЕБ СЪМ ВЪРВЯЛА...
                       ПОГЛЕЖДАМ  ТЕ  МАЛКО  С ТЪГА,
                       ЕСЕН  ТЕ  ГАЛИ - КАКВА  КРАСОТА!...